(Portrait of Albert Paris von Gutersloh, by Egon Schiele) Острият и

(Portrait of Albert Paris von Gutersloh, by Egon Schiele)

Острият и хроничният стрес, и трите равнища на страсти

Може да наподобява парадоксално, че стресът – един физиологически механизъм, жизненоважен за оцеляването – е извършител и на заболявания. За да разсеем това видимо несъгласие, би трябвало да посочим разликата сред двата типа стрес. Той бива изострен и продължителен. Първият съставлява незабавното и кратковременно противопоставяне на тялото ни по отношение на дадена опасност. А вторият се характеризира със задействането на стресовите механизми за по-продължителен интервал, през който сме изложени на стресори, които не могат да бъдат избегнати, тъй като не ги разпознаваме или тъй като нямаме надзор върху тях.

Работата на нервната система, производството на хормони и имунните промени спомагат да превъзмогнем неочакваната заплаха посредством навременно противопоставяне. Природата е направила по този начин, че тези биологични процеси могат да се приспособяват към сериозните моменти. Но едни и същи реакции против напрежението, възобновявани още веднъж и още веднъж, без да позволяват казуса, стават нездравословни и са способни да доведат до трайни вреди в организма. Например хроничното нарастване на адреналина води до високо кръвно налягане, което пък поврежда сърцето.

Изписана е изчерпателна литература за разрушителното въздействие на хроничния стрес върху имунната система. В едно изследване се съпоставя интензивността на имунните кафези, наричани NK-клетки (от natural killers – естествени убийци), при хора от две групи – пробна и контролна. В първата били включени брачни сътрудници, които се грижили за половинките си, страдащи от заболяването на Алцхаймер. Лицата от контролната група били близки по възраст и общо здравословно положение с тези от другата.

NK-клетките са като бойци на фронта. Те се борят с инфекциите и рака, като нападат навлизащите непознати микроорганизми и унищожават клетките със злокачествени разновидности. При хората от екперименталната група активноста на NK-клетките била доста потисната, в това число при тези брачни сътрудници, на които половинките им умряли преди три години. Отбелязано е, че имунната система била наранена най-вече при лицата, които не са получавали поддръжка от близки и другари, сходно на самотните студенти, които най-често имат проблеми с имунната система около стресовите изпитни сесии.

Успоредно изследване със същите две групи преглежда ефикасността от имунизацията против грип. Оказало се, че 80% от хората в контролната група развили имунитет против вируса, до момента в който при пробната триумфът бил единствено измежду 20%. Проблемите около непрестанните грижи за брачен партньор или брачна половинка с заболяването на Алцхаймер са ги създали податливи към вирусно заболяване. Изследването демонстрира още, че стресът въздейства и върху възобновяване на тъканите. Нараняванията на хора от пробната група заздравявали приблизително с девет дни по-бавно. По-високите равнища на стрес провокират повишено обособяване на кортизол, а той пък намалява интензивността на клетките, виновни за зарастването на рани.

Студенти по стоматология взели участие в различен опит, при който на два пъти върху небцето им съзнателно било породено пострадване – един път преди сесия, а след това и през ваканцията. При всички без изключение раничката заздравяла по-бързо през лятото. Заради напрежението от изпитите белите им кръвни телца били с потиснати функционалности.

Често следената връзка сред напрежението, занижения имунитет и болесттите води до така наречените „ заболявания на акомодацията “. Терминът още веднъж е въведен от Ханс Селие. Макар и противоречиво, незабавното противопоставяне е било неотложно в една далечна епоха, когато хората трябвало да се борят с дивата природа, хищниците и други рискове. В цивилизованото общество обаче продължаваме да реагираме остро на разнообразни условия. А това не постоянно е належащо, защото към този момент не се сблъскваме с тогавашните смъртоносни закани за съществуването ни. Физиологичните механизми на тялото се задействат в противоречие с изискванията, което води до заболяване.

Това може да се каже и иначе. Защитните ни механизми съществуват и до през днешния ден по същата причина, заради която еволюцията ги е основала – да ни оказват помощ да оцеляваме. Междувременно обаче сме изгубили способността да усещаме сигналите на телата си, които ни известяват за съществуването на проблеми. И до момента в който организмът ни реагира на напрежението, съзнанието ни не вижда какво се случва. Поради това оставаме в стресовата обстановка, като имаме напълно дребна или нямаме никаква визия за провалите, които получаваме.

Както отбелязва Селие, присъщите стресори в живота на множеството модерни хора – или най-малко на тези от индустриалния свят – са свързани с страстите. Подобно на лабораторните животни, които не могат да избягат, по този начин и хората се озовават в клопката на злободневните си проблеми и модели на държание, които са пагубни за здравето им. Колкото по-развита стопански е една страна, толкоз по-откъснати са нейните поданици от вътрешния си свят.

Вече не сме наясно какво се случва в телата ни, а по този начин няма по какъв начин да реагираме съответно, с цел да се предпазваме. Стресът ни изяжда живи, само че не тъй като през днешния ден няма с какво да ни е потребен, а тъй като към този момент нямаме усета да разпознаваме сигналите му.

Често приказваме за страсти, без да имаме точна визия за същността и смисъла им. Както напрежението, по този начин и те се разделят на няколко типа. Психологът Рос Бък разграничава три равнища – Емоции I, Емоции II и Eмоции III – класифицирани съгласно степента, с която ги осъзнаваме.

Емоции III съставляват субективното усещане на даден човек за самия него. С други думи, по какъв начин се усеща. В тази категория влиза осъзнатото моментно психическо положение, било то на яд, наслада или боязън, както и съпътсващите го чувства в тялото.

Емоции II обгръщат възприятията, които другите виждат у нас, без ние да го осъзнаваме. Ключова роля играе езикът на тялото – „ невербалните сигнали, маниерите, интонацията, жестовете, мимиките, докосванията и даже бързината, с която се прави обещано деяние, или забавянето сред обособените думи в речта. Те могат да са от изключително значение, въпреки постоянно причинителят им да не го осъзнава “. Нормално е човек да не си дава сметка за страстите, които предава, само че те безпогрешно се разчитат от хората към него. Емоции II са тези, които най-силно засягат другите, без значение от желанията ни. Типичните за това равнище са и възприятията на децата. Те най-трудно се толерират от родителите, изключително в случай че провокират прекалено много безпокойствие или неспокойствие. Доктор Бък отбелязва, че децата, на които са били налагани забрани или санкции за проявата на избрани страсти, в зрелост ще придобият навика да потискат същите тези страсти или други, сходни на тях. Самоцензурирането служи като защитна мярка против срама или заплахата от отменяне. „ В такива случаи губим усета да се опознаваме посредством страстите си – написа Бък. – Човекът, лишен от тази си заложба, в бъдеще няма да знае по какъв начин да владее дейно възприятията и желанията си. Резултатът ще бъде форма на беззащитност. “

Публикациите на тематика стрес изобилстват от доказателства, че действителното или мислено чувство за изтощение е мощен стресов фактор. Придобитата беззащитност е психическо положение, при което човек не се пробва да излезе от стресовата обстановка, макар че има физическата опция да го направи. Хората постоянно се озовават в сходно състояние. Вкопчват се в непълноценна или даже унизителна интимна връзка, работят измежду непостижим стрес в службата или робуват на преходна мода – все неща, които ги ограбват от същинската им независимост.

Емоции I обгръщат физиологичните процеси, които настъпват при остра реакция на дадена опасност и са свързани с работата на нервната система, отделянето на хормони и имунологичните промени. Тези процеси не подлежат на умишлен надзор и не могат да се следят в профил. Те просто се случват. Тях ги има и без да са субективно осъзнати или външно изразени. Адаптивни са към обстановките на изострен стрес, само че стават нездравословни, когато се задействат за продължителни интервали, а заплахата не може да се преодолее или избегне по никакъв метод.

Рос Бък написа, че „ самоусъвършенстването включва и придобиването на прочувствен нюх, който се показва в способността да се отнасяме съответно и с схващане към личните си усеща и стремежи “. За задачата се допускат качества, изчезнали в нашето общество. При нас да си „ спокоен “ – действително да не показваш страстите си – е господстващият модел на държание. Да не приказваме, че „ не бъди толкоз отстъпчив “ и „ не бъди подобен мечтател “ са думи, които децата постоянно чуват в композиция с общоприетата концепция, че рационалното е противоположното на прочувственото. В нашата просвета си имаме дори идеализиран облик на рационалността – героят господин Спок от „ Стар Трек “.

Емоционалният нюх изисква от нас:

– способноста да проучваме възприятията си, като по този начин можем да научим по кое време изпитваме стрес.

– опция да изявяваме възприятията си дейно, като по този метод отстояваме своите потребности и целостта на персоналното си пространство.

– умеенето да разграничаваме психичните реакции, отнасящи се до сегашното, от тези, представляващи останки от предишното. Всичко, което желаеме и към което се стремим, би трябвало да е съобразено с потребностите ни от сегашното, а не с неудовлетворените потребности от детството ни. Ако не вършим разлика сред настоящо и минало време, ще имаме чувството за някаква загуба или смътна опасност, която не съществува.

– да следим за неотложните си потребности, които се нуждаят от внимание и посрещане, а не да ги потискаме, с цел да получим утвърждението или благосклонното отношение на други хора.

Стресът настава в отсъствието на изброените критерии и води до нарушавания в хомеостазата. Когато те са хронични, се стига и до болести. Във всяка от самостоятелните истории в тази книга един или повече аспекти на прочувствения нюх са били подценявани. Обикновено е ставало по способи, които съответният човек не е предполагал.

Налага се да развием този си нюх, в случай че желаеме да се опазим от скритите стресове, които заплашват здравето ни, а също и в случай че желаем да оздравеем. Освен това е належащо да насърчаваме построяването му в децата ни, тъй като той е най-хубавата превантивна медицина.

От: „ Когато тялото споделя „ Не “: Цената на скрития стрес “, Габор Мате, изд. Лик
Картина: Portrait of Albert Paris von Gutersloh, by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery